Бижутата, които носим всеки ден, постепенно губят блясъка си и това е нормално. Домашното почистване на бижута може да върне вида им, стига да се прави внимателно и с подходящи средства. Грешките в тази задача са малко на брой, но могат да нанесат трайна вреда. Затова е полезно да се разбере защо металът потъмнява и кое е безопасно. Спокойният подход пести и време, и нерви.
Защо бижутата потъмняват
Потъмняването е химичен процес, а не признак за лошо качество. Среброто реагира с компоненти от въздуха и с потта и постепенно придобива тъмен налеп. Златото е по-устойчиво, но и то се замърсява с мазнина, козметика и прах.
Тъмният налеп не е мръсотия в обичайния смисъл. Той е резултат от химична реакция и затова се появява и при чисти на вид бижута.
Всекидневните навици ускоряват процеса. Парфюм, лосион и препарати за миене оставят тънък слой по повърхността и той задържа мръсотия.
Затова е добре бижутата да се слагат след козметиката, а не преди нея. Съхранението също играе роля. Когато верижки и пръстени стоят струпани на едно място, те се драскат и предават мръсотия едно на друго. Отделното място за всяко бижу намалява и потъмняването, и драскотините.
Има и случаи, в които тъмният цвят не е замърсяване, а покритие или патина. При стари и обработени изделия тя може да е част от дизайна и да не бива да се маха. За такива вещи е най-добре да се обърнем към бижутер, преди да пипаме.
Домашни разтвори за злато
Златото понася меки, прости разтвори и не изисква силни средства. Най-безопасният вариант е хладка вода с няколко капки мек течен сапун. Бижуто се оставя да престои кратко, след което се изплаква и се подсушава с мека кърпа. Колкото по-малко време стои във вода, толкова по-добре.
За по-упорит налеп помага мека четка, например четка за зъби с меки влакна. С нея се минава леко около закопчалките и ъгълчетата, където мръсотията се задържа.
Важно е движението да е внимателно, без натиск върху камъните. Камъните изискват отделно внимание, защото не всички издържат на вода и на сапун. Някои попиват течност и губят вид. Ако бижуто е с камък, за който не сме сигурни, по-разумно е да се ограничим до суха мека кърпа.
Полезно е почистването да се прави на малки стъпки и на добро осветление. Така се виждат местата, които иначе остават незабелязани.
Мекото почистване върши работа и при редовна грижа, а не само при видим проблем. Кратката поддръжка на няколко седмици намалява нуждата от по-сериозна намеса. Така бижутата не се стигат до състояние, в което са нужни силни средства.
За златни изделия с покритие е добре да се избягват триенето и абразивните средства. Силното търкане може да отнеме тънкия слой и да промени цвета. Мекото почистване е по-безопасно и по-дълготрайно.
Почистване на бижута от сребро
Среброто изисква различен подход, защото често се покрива с тъмен налеп, а не само с мазнина. За него е подходящ разтвор от хладка вода и малко мек сапун, последван от внимателно изплакване и подсушаване.
Колкото по-бързо се изсуши бижуто, толкова по-малко е новото потъмняване. Има и домашен метод с топла вода, сол и сода, който се използва при обикновени изделия. Той обаче не е подходящ за камъни, за перли и за вещи с покритие. Затова е по-добре да се прилага само върху чист метал.
За тънките верижки и фините детайли е удачна мека кърпа за полиране. Тя връща блясъка без натиск и без риск от деформация. Силното триене по-скоро разтяга звената, отколкото да помага.
Ако потъмняването се връща много бързо след всяко почистване, причината обикновено е средата, в която бижуто се съхранява.
Сухо и отделно място решава проблема по-добре от всяко повторно чистене. Затова грижата за мястото, където стоят бижутата, е не по-малко важна от самото чистене.
Полезно е почистените бижута да се подсушават веднага, а не да се оставят да съхнат сами. Влагата по повърхността ускорява новото потъмняване. Затова меката кърпа не е само за блясък, а и за защита.
Какво да не правим никога
Има няколко грешки, които водят до трайна повреда и трябва да се избягват. Не се използват домакински препарати с хлор, оцет или амоняк върху бижута, защото те разяждат метала и покритията. Не се прилага и паста за зъби, макар идеята да звучи безобидно.
Не се потапят в течност бижута с перли, с лепило или с кахлен камък, защото тези материали попиват вода и се разпадат с време. Не се и почистват с ултразвукови устройства изделия с деликатни камъни. Вибрациите могат да разхлабят закрепването.
Не се носи и сила. Силното търкане, стъргане или използване на метална четка оставя драскотини, които не се махат. Те не се поправят с ново почистване и остават забележими.
При скъпи, старинни или унаследени бижута най-добрият избор е да се доверим на бижутер. Той преценява дали дадената вещ понася почистване у дома и какво е безопасно за камъните ѝ. За такива изделия домашният метод е по-скоро риск, отколкото икономия.
Внимателното и редовно почистване пази бижутата в добър вид и намалява нуждата от поправки. Достатъчно е да се изберат меки средства, подходящи за метала и камъните, и да се избягват силните препарати. Съхранението на сухо и отделно място прави не по-малко от самото чистене, а при ценни вещи спокойно може да се разчита на бижутер. Така всяко бижу остава в добър вид за дълго.
